При трудните разговори има несъгласия. Може да са застрашени ваши цели, гледна точка, влияние, да има конфликт или опасност да се откажете от нещо. Това веднага задейства сипматиковата нервна система, защото за мозъка ни това е заплаха. Мозъкът ни не различава физическата заплаха от социалната. Тялото ви е в режим на „бий се или бягай“, сърдечният ритъм и дишането се ускоряват, мускулите се напрягат, кръвта се отдръпва от органите. По-важното е, че губите ресурса на „мислещият мозък“ (кортексът), защото до него не достига достатъчно кислород и глюкоза.

 А при трудните разговори точно този ресурс е нужен – способността за рационално и ясно мислене. Така попадаме в капана на трудния разговор. Освен това, че хората имаме огледални неврони, чрез които прихващаме емоциите на другия и партньорът ви в разговора най-вероятно прихваща вашите емоции. И това прави разговора още по-труден. Какво да направите?

Станете и се раздвижете. Ако сте седнали неподвижно, по-вероятно е емоциите ви да се засилят, не да се успокоят. Може да кажете нещо от типа: „Имате ли нещо против да стана? Имам нужда да се пораздвижа.“

Още по-добре е да направите пауза и да излезете от стаята. Така ще си дадете време да осмислите емоциите си и да ги уталожите. Кажете нещо от типа: „Извинете за прекъсването, бих искал да си взема кафе. Да взема ли нещо и за вас?“ или „Моля, за кратко прекъсване. Ще отида до тоалетната“.

Освен, че вие ще вентилирате емоциите, които ви пречат, ще дадете възможност за това и на другия. Той вероятно също е в „капана“ на трудния разговор и така му давате възможност също да приложи тези техники.

Абонирайте се

Абонирайте се

за нашите публикации и информация за предстоящи събития

Група

Вие се абонирахте успешно