• Защо темата е важна и необходима? Защо особено сега?

Темата за взаимоотношенията между родители и деца е от онези „вечно зелени“ теми, които датират още от както свят светува.  Според мен, обаче тя стана по-значима от всякога в днешния век на роботизация и дигитализация, в който децата ни все повече започнаха да „живеят“ на едно друго място, наречено кибер-пространство. Място, на което ние родителите нямаме особен контрол върху това, което им се случва. Там самоличността е измислена, любовта е лъжовна, а щастието – „пластмасово“ и ние, родителите, сме тези, които трябва да помогнем на децата си да излязат от тази заблуда. Как? Като изградим отношения на близост и доверие с тях, с помощта на емоционалната интелигентност.

  • В какво се състои проблемът?

Децата развиват най-много своята емоционална интелигентност като наблюдават родителите си и техните реакции – мимики, жестове, стойка, походка, тон, предпочитания, начини на комуникация с обкръжението. Те имитират това, което виждат и го приемат за норма, защото показаното учи повече от казаното. За това често като родители не си даваме сметка, че понякога санкционираме децата си за поведения, които те са заимствали от самите нас!

Съвсем естествено е, разбира се и ние да преповтаряме модели, които сме получили от родители, баби и дядовци, учители и възпитатели. Това е неизбежна приемственост, защото и те от своя страна са заимствали много поведения, разбиране за правилно и грешно, приемливо и неприемливо от своите предтечи; така се гради твърда основа без която не може да има човешка еволюция.

Въпросът, обаче е кои от тези НАШИ модели са истински ефективни за децата ни, какво трябва да преразгледаме или частично подменим в тях и от кои откровено да се лишим?

От друга страна емоционалното съзряване при децата става поетапно, защото по време на различните стадии на тяхното порастване се развиват и различни корови дялове на мозъка. За това не можем да очакваме едно дете на една година да има същата емоционална зрялост (респективно – емоционална интелигентност) като едно дете на пет или на петнадесет години. Децата са динамични системи и това означава, че ние като родители от една страна трябва добре да познаваме какво се случва с тях на отделните етапи от развитието им и от друга, да разполагаме с адекватни подходи към емоциите и поведението им за всеки един от тях.

  • Кои са основните тези на семинара?

От тук дойде идеята за „вълшебните формули“, които всеки участник индивидуално да създаде за себе си на базата на тези два гореспоменати компонента.

  • Да си направи лична ретроспекция и осъзнаване на основните модели на възпитание в собственото си семейство от гледна точка на мястото на емоциите в него (кое е било позволявано/забранявано; поощрявано/наказвано; приоритетно/табу) и
  • Да разбере какво трябва да знае като родители за спецификите на емоционалното развитие на определени възрасти на детето си и това как да бъде осъзнат и емоционално адекватен към тях.

По отношение на второто, ще засегнем много аспекти и на така наречените „плашещи“ поведения в различните възрасти като протести, бунтарство,  умишлени пакости, правене напук, детска агресия и автоагресия, хиперактивни деца, лъжене и девиантно поведение.

А защо ние сами ще си изграждаме „вълшебните формули“? Защото готови рецепти за това как да постъпваме във всеки отделен случай – няма. Всяко дете е уникално и неповторимо в своето развитие, емоции и реакции и всеки родител също. 

  • Защо избрах точно тази тема?

Самата аз съм майка на три момчета, които към момента са на шест, четиринадесет и двадесет и четири години. Бях грижовна, всеотдайна и твърде тревожна. Не разбирах защо след като съм направила най-доброто за тях се стига до такива недоразумения, неразбирателства и взаимни проблеми. По образование съм психолог, а наскоро се сертифицирах като практик по емоционална интелигентност и това ми помогна. Успях да си направя дълбинен анализ на собствената семейна ситуация и открих поведения (част от които много неподходящи!), които несъзнателно прилагам на децата си, за които не бях подозирала!

От друга страна с помощта на курсовете по психология на развитието се запознах със закономерности и механизми, които съпътстват порастването на всяко дете и тогава разбрах, че въпреки големите различия на моите момчета – като личности, характери, светоусещане – аз все пак мога да се опра на общочовешкото в тях. Емоционалната интелигентност ми даде практическите насоки как да подходя.

  • Какви хоризонти се откриха пред мен в последствие?

Най-голямата добавената стойност от това за мен бе да придобия представа какво ме чака и да знам как да реагирам (респективно – да не реагирам­) на промените. Това ме успокои. Разбирах защо на моменти децата ми стават различни до неузнаваемост; получих известна предсказуемост. Така имах възможност да се подготвям предварително и по този начин да облекча животите на всички вкъщи. Получих също възможности за лична промяна в посока толерантност, търпение, разбиране, снизхождение и емпатия, за което съм истински благодарна! Благодарна съм, защото тези качества могат да влязат в употреба навсякъде, където има взаимоотношения –  с колеги, приятели, родители, партньор.

  • Вместо заключение!

На пръв поглед всичко казано до тук може да изглежда сложно и енергоемко, но в същност то е едно прекрасно пътуване към сърцата и душите на нашите собствени творения и към нас самите. И най-важното – по време на това пътуване ние няма да сме сами! Защото, както казва известната българска психоложка Мадлен Алгафари в книгата си „Поправителен за родители“: „Понякога децата са по-добри учители по емоционална интелигентност от родителите. Ако докато те се учат от нас да се контролират, ние се учим от тях да сме автентични, планетата ще е по-добра.“

––-

д-р Неда Зарева, водещ на обучението „Вълшебни формули“ за взаимоотношения със собствените ни деца“, което ще се проведе на 14.4.2022.

Абонирайте се

Абонирайте се

за нашите публикации и информация за предстоящи събития

Група

Вие се абонирахте успешно