“Емпатия е способността да споделиш чувствата и опита на някой друг като си представяш какво би било, ако би бил в ситуацията на този човек“ (Cambridge dictionary)
Емпатичното слушане е да виждаш с очите на другия, да чуваш с ушите на другия и да чувстваш със сърцето на другия.
Емпатичното слушане не е необходимо във всяка комуникация, но е най-бързата форма на общуване, когато има силни емоции. Двете му основни ползи са:
1.Можете да стигнете до същността на въпроса или проблема и да изберете адекватен отговор
2. Другият се чувства разбран и това ще трансформира общуването ви.
Емпатията не е съчувствие, симпатия, съветване, съгласие, интерпретиране или оценяване. Емпатията е да отразиш със свои думи казаното и чувството, за да подканиш другия да говори. Слушащият с емпатия е като добрия преводач – не променя съдържанието, не маха от съдържанието и не добавя към съдържанието.
Техниката се състои в: „ТИ СИ (отразете чувството, напр. объркан, раздразнен, притеснен) ОТНОСНО (обстоятелствата и съдържанието на казаното).
Важно предупреждение: техниката е ефективна само при условие че е налице първо нагласата ви да слушате с намерение да разберете. Ако слушате с намерение да отговорите, слушате собствените си мисли.
