„Ти винаги имаш време за всичко.“
Георги се стресна и отвори внезапно очи. Изправени на крака, другите родители бурно аплодираха децата. Дъщерята на Георги излезе стъпка напред, поклони се и се усмихна. Погледът й търсеше този на баща й. Той се изправи, аплодира я силно, но това сякаш не зарадва детето. Защо ли? По пътя към вкъщи валеше дъжд и мълчанието пътуваше заедно с баща и дъщеря в колата.
Сутринта в офиса Явор разказваше на колегите си как е репетирал със сина си за снощното представление с месеци. Неговият син е бил едно от джуджетата и всяка вечер е репетирал с костюмчето пред огледалото. Вълнението било голямо, дори една вечер, упражнявайки се, счупил четката за коса на майка си. Георги влезе в офиса тъкмо, когато Явор хвалеше неговата дъщеря и се изненада, че тя се е представила толкова добре.
„Ти винаги имаш време за всичко“ – каза Георги на Явор, вместо обичйаното „Здравейте, колеги“. Времето до обедната почивка мина мъчително бавно за Георги, потънал в мисли. За обяд той си поръча двойно кафе и изпуши няколко цигари, докато колегите му приключат с храната.
В бързо развиващата се ИТ фирма, Георги беше проект мениджър – „най-добрият в България“, както често казваше собственикът, а Явор – търговски директор. Фирмата беше основана преди по-малко от 7 години и успехите идваха един след друг – огромен ръст на проходите, печалбата и новите клиенти.
Всеки проект, по който работеше Георги, накрая се превръщаше в шедьовър – преизпълнени цели, доволен екип, доволни клиенти. Вярно, понякога работеше по 14 часа на ден, но това нямаше значение – важен беше крайният резултат и удовлетворението, което изпитваше.
Това водеше до скандали в къщи, но той се справяше умело – Георги беше отличен комуникатор. Само с дъщеря си му бе трудно да общува – имаше чувството, че тя не го разбира. Тази мисъл го измъчваше и нощем той дълго не можеше да заспи.
„Кога ще поиграеш футбол с нас, Жорка?“ – подбутна го Явор и му се усмихна.
„Яворе, ти винаги имаш време за всичко!“ – отговори раздразнен Георги , мислейки си – „Ами да – Явор е успешен мениджър, има щастлив брак и две деца. Времето му стига да се вижда със семейството си, че даже и играе футбол с колегите. Ако засиля оборотите, ако давам 120% от себе си, ще успея. А успея ли веднъж, всичко останало ще се подреди и тогава и аз ще имам време.“ Това казваше често и на жена си.
Явор го погледна усмихнат, сложи ръка на рамото на Георги и каза: „Нямам време за всичко. Имам време само за най-важното в живота си, а най-важното е всичко за мен.“
Венцислав Касамски
