Не бъди затворник в стая с отключена врата.

„Човекът ще си остане затворник в стая с отключена врата, която се отваря навътре, докато не му хрумне да я дръпне, вместо да бута” Л. Витгенщайн. Затворници сме в стаята на собствената си гледна точка. И не виждаме, че не помага да бутаме другия в нашето разбиране, колкото и да сме убедени, че то е вярното и правилното. За да отворим вратата към другия,  трябва само да сме отворени да го разберем. Не само да разберем мислите му, не че и това е лесно. Но и да почувствам това, което той чувства.

 

И когато това стане, вместо мрака на различията може да видим изгрева. Ще видим човек, който не сме виждали преди. Ако перефразирам Карл Роджърс, този изгрев може да ни донесе истинско удоволствие – чувството на възхищение от даден човек, което е подобно на възхищението от изгрева. Когато наблюдаваме изгрева, ние не искаме да го променяме. Не си мислим: не си достатъчно жълт, красив, този полукръг не е правилен, трябва малко повече оранжево в ляво, бавно се движиш…Ние просто му се възхищаваме, не искаме да го контролираме и променяме.

 

Преобразяваме се ние самите, когато разберем другия. Затова да пуснеш ума и сърцето си да отиде на гости на ума и сърцето на другия е „сладък риск”. Може ти самия да се промениш след това гостуване. Може да видиш и себе си по друг начин. Може и да те изненада, уплаши, стимулира, зарадва, успокои, замисли…може да отвори нова врата. И отключи нови пътища след нея. Към изгреви.

Диляна Дочева

Абонирайте се

Абонирайте се

за нашите публикации и информация за предстоящи събития

Група

Вие се абонирахте успешно