В ушите ми Стефан Вълдобрев още пее: ‘По-полека, забави, забави…‘ Споменът ми е от пролетта на 2019-та, когато никой, никак нямаше намерение да се бави. Пловдив беше европейски културен център, в София се организираха на ден поне по 100 бизнес събития, животът кипеше, всеки си имаше график, а ако забравеше нещо, Алекса, или Сири бързо им напомняха до къде са с програмите си.

И настъпи 2020-та, а след началото й светът затвори.

За някои, промяната дойде изведнъж – с все по-малко клиенти, с празни самолети, салони, хотели, дори офиси. За други – работата вървеше, както преди. До време.

Дълго си мислех, слушайки Вълдобрев навремето – какво ли може да ни промени, за да станем по-съзнателни в използването на времето си, към собственото си здраве и товa на другите; да сме по-състрадателни и съпричастни към другите човеци, дори и в чистия бизнес, в който основна ценност е монетната. Никога не си бях помисляла дори, че това, което ще спре света, или поне ще го забави, ще е микроскопичен вирус.

Цялата трагедия, стотиците хиляди жертви, травмата от всевъзможни загуби – е тук, и тепърва ще сме свидетели на това как се отразява всичко на всеки. Нека обърнем внимание тук на нещо друго. На сегашния момент като учител. На възможността, която ни се дава да преживеем коренна промяна и да се научим да я управляваме, да си ‚говорим на ти‘ със стотиците новости, изсипващи ни се върху главата за кратко време. Да се отваряме за други гледни точки, да се научим да си партнираме с хора от другия край на света, бързо да превъзмогнем трудности, които в обикновени времена бихме избягвали за удобство. Да надскочим себе си.

Настъпващата зима ще е трудна. Много от нас вече са под невъобразимо напрежение в работата си още от преди пандемията. Сега процесите като че ли се задълбочават: някои компании навлизат в по-дълбока криза, други – почти завърнали се към нормален оборот на работа, отново са принудени да забавят темпа. Екипи, хора, проекти, процеси се видоизменят, за да отговорят адекватно на новата реалност. Това води до още повече натоварване и постоянна преумора.

Тази зима – особено по празниците може би е време съзнателно да планираме забавяне не само в личния си живот, но и в работа си – за оздравяване на екипа; да си дадем време за преформулирането на цели и обсъждането на нови идеи за развитие през 2021; Да погледне малко встрани от екселската таблица със срокове и задачи по проекта и да приоретизираме календара си по нов начин. Движението за Бавна Работа, което от 2004та година набира все повече поддръжници из световните офиси и бизнес центрове, акцентира върху извършването на качествена работа -за сметка на количеството – както и за смислена продуктивност и осъзнати почивки помежду задачите. Ако сте чували термина Дрямка за презареждане, (power nap), той е често използван от бавно-работещите. За разлика от модела на Фейсбук – Мърдай бързо и чупи, (Move fast and break things), фокусът на Бавното работене е върху осъзнаването на:

  • Смисъла, който всеки от нас влага в работата си
  • Целеполагането на значими за индивида цели
  • Отдадеността върху само един до два важни проекта
  • Изчистването на календарите от продължителни и понякога ненужно дълги срещи
  • Опростяването на седмичния график
  • Обогатяването на работното ни време с по-разнородни задачи – не само в натискане на компютърните клавиши, но и за използване на ръцете, задачи, в които въвличаме цялото си тяло, въображението и любовта си.
  • Използването на времето ни възможно най-пълноценно.

За да усетим разлика правейки тази малка промяна към повече осъзнатос, тръгваме първо от себе си. Т.нар Вътрешна игра, (Inner Game) – вглеждане в себе си, нуждите си, ценностите си и всичко най-важно за нас в този момент. Успеем ли да намерим коя част от работата ни зарежда с енергия, дава ни надежда и ни прави по-спокойни, тръгваме от там.

Един от начините да се научим как да забавим работното темпо и това да не повлияе на резултатите ни, е да започнем да практикуваме майндфулнес.

Майндфулнес, за което вече сме писали в нашата поредица, като нов подход за лидерство, като метод за повишаване на емоционалната интелигентност, като начин за справяне с ежедневния стрес или прегаряне, е много нова за българската аудитория и бизнес тема.

С новата програма по ЕИ, в чиито последни два модула ще се фокусираме с квалифициран фасилитатор изцяло върху майндфулнес , ще научите как това движение се разпространява из големите глобални компании и какви програми имат Google, SAP, Jaguar – Landrover, US Navy, британската полиция, здравеопазване и парламент, както и много училища в САЩ, Великобритания, Испания и Франция, където майндфулнес се преподава на учители и ученици.

За двете сесии в програмата ще разберете какво точно е и какво не е Майндфулнес; Какви вътре-фирмени печалби са възможни като резултат от въвеждането на майндфулнес в компаниите, каква възвращаемост има инвестицията в подобни програми сред служителите, както и какви лични ползи могат да изведат екипите ви напред в производителността, добруването на работното място, гъвкавостта и бързината при намирането на нови решения за справянето с трудности и конфликти на работа.

Ще учим всичко чрез опита, ще практикуваме новите умения, ще разберем как да работим над себе си и заедно с екипа си за осъзнатост в процеса. И точно тази осъзнатост, (mindfulness се превежда понякога така), ще ни донесе това забавяне, това усещане за пълнота на живота ни, за осмисленост, дори и в тези тъжни времена, в които сякаш живеем напразно.

‘Бяга светът, но ние ще я караме полека…

Огънят гори, луната мига, и за сега това ни стига

По-полека, забави. Забави‘.

Станислава Запрянова-Кинг

Стаси е водещ на Делта 4 с тема Емоционална интелигентност и майндфулнес и на уъркшоп в мега акселератора Емоционалната интелигентност – императив в бизнеса и лидерството

Изтеглете:

програма на Делта 4

програма на лидерския акселератор

Абонирайте се

Абонирайте се

за нашите публикации и информация за предстоящи събития

Група

Вие се абонирахте успешно